С железница до Бог

С железница до Бог

Още по темата

Рилския манастир- една приятна дестинация към едно от светилищата на нашата история и културно наследство. Любимо място на Цар Борис III и много други хора. Сигурно много от нас са го посетили и са останали с приятни впечатления от красивата природа и живописни местности. За някои това трасе е доста познато.  На около 120 км от София по главен път Е-79, след гара Кочериново е отбивката, минаваща през град Кочериново, следва град Рила, където пътя се врязва все по дълбоко в красивата планина. Следва живописно дефиле покрай река Рилска, минавайки се през Жабокрек и село Пастра. В днешно време един стандартен асфалтов път, чийто достойнства се дължат изцяло на заобикалящата природа и красота. Няма сезон от годината, който да не остави идентично и неповторимо впечатление с чара си на всеки, който е пожелал да иде до там. Един от най- красивите сезони е есента, когато цветовете на природата оставят в съзнанието с неповторима емоция. Още не се е родил творец, който да може да направи това, което природата ни поднася там.

Това го има и до днес, ще го има и в бъдеще за щастие.

В миналото обаче тук по тези места е имало нещо, което е правило идилията и романтиката такива, каквито само сме чели по книгите или сме извиквали дълбоко от фантазията си- теснолинейката до Рилския манастир! Един избледнял спомен във времето и пространството. Избледнели са и спомените, хората свидетели на това време постепенно си отиват в небитието. Останали са малко прашасали снимки и разкази от миналото. Започва едно пътуване във времето между обикновения човек и Бог.

Теснолинейка е прокарана праз1924г.Основното и предназначение е било превоз на трупи за производството на хартия в Балабановата фабрика в село Бараково.

17 години след откриването, железницата официално е обявена за редовни пътнически превози по цялото трасе- от гара Кочериново до Рилския манастир. През 1960г. поетапно е закрита.

Пътуването ни започва от гара Кочериново- тук хората и товарите са се прехвърляли от теснолинейката на нормалната железница- Благоевград- София.

Натоварени във три 25-местни вагони продължаваме нагоре към Рила. Железният път минава през просторната долина в коритото на р. Рилска. Тучни ливади и поля, а по средата на долината отляво се намират трите тракийски могили, които местните са именували „Чуките”. Иманярите са свършили своята работа и едната от трите могили е почти разрушена. Втората е археологически проучена, като казват, че в нея е намерена керамика и златен венец. Третата могила  непокътнато продължава да се извисява през всичките тези години.

Машинистът задейства сирената за да предупреди жителите на с. Бараково, че парната машина навлиза в населеното място. Отляво започва наниз от семейни къщи, а отдясно се извисява селския стадион, непосредствено намиращ се до големия парк. В него и до днес, макар и в оскъдно състояние, може да се забележи ландшафтната архитектура. Високи тополи и циментови корита на фонтани, които са осигурявали прохладата на забавните вечеринки, когато оркестърът на фабриката е изнасял весели концерти на постоянната трибуна.

Веднага след парка линията се разклонява в няколко коловоза, които разсичат хартиената фабрика. Тук влакчето разтоваря вагон с въглища от някоя пиринска мина, които са били използвани да се създава пара, която да движи големия немски хидрапулпер. Това е била машина еквивалентна на съвременните кухненски роботи, но с размерите на 4-етажна сграда, в която дървото се е смиляло до състояние на каша. По-нагоре и до днес стоят хилядите квадратни метри цехове, в които дървената каша се е превръщала в картон, мукава, кутии и други опаковки. Лятната сушилня и до днес напомня на хале, което сякаш е оградено с щори. Тази фабрика, която е изхранвала хиляди хора е неуспешно приватизирана в края на 90-те, а след 2000г. работата окончателно спира.

Машинистът отново подава сигнал и влакчето се отправя нагоре към планината. Следват селата Пороминово и Стоб. Отдясно ясно се открояват силуета на природната забележителност „Стобски пирамиди” .

Теснолинейката продължава срещу течението на Рилска река и след малко навлиза в град Рила, оттам продължава покрай германско проектираният канал на ВЕЦ „Пастра”, минава покрай многобройни рибарници и „Метоха”. Интересен факт е, че в него са извършени голяма част от снимките на „Козият рог”. И ето влакчето достига Пастра. Минава покрай шлюзовете, които отбиват водата за ВЕЦ-а и започва да „пъшка” по полегатия наклон нагоре.

Живописна гледка на горска зеленина, песен на птици и прохлада от подскоците на водата по заоблените камъни. Още няколко завоя и се открива разклонението на Рилска река с Манастирска река, точно тази, която обгражда Рилската обител. Още няколко лежерни минути и пред нас се откриват високите стени на Рилския манастир. Влакчето продължава, подминавайки светата обител и тежко спира на последна гара, намираща се на днешната Кирова поляна.

Едно от любимите места на царя. Камари от трупи приготвени да се превърнат в хартия, чакат да бъдат натоварени. Миряните слизат и се насочват към манастирските чешми, бързащи да се освежат след близо 4- часовия път. Тук и нашето пътуване приключва, с усещането, че един атракцион на времето е изгубен. Дано поне вярата към духовността и Бог да запазим, за да може това магнетично място, обвито в духовна мистика да остане запазен като неопетнено кътче на нашата идентичност, устояло на времето и хорските нрави.

 Виктор Борисов

Етикети:

Остави коментар