Животът учи. Сериалите още повече

Животът учи. Сериалите още повече

Още по темата

Ето няколко съвета, които научихме от любимия сериал „Двама мъже и половина“

  • Грешките никога не се признават – Или както майката на Чарли с безкрайната си мъдрост, натрупана след десетки бракове и хиляди връзки, казва: „Признаването на грях може да е добро за душата, но действа на една връзка като клизма с горещ живак.” Все пак, въпреки че за всички милиони зрители по цял свят е ясно, че Евелин е травмирала до ниво на вдебиляване и двамата си синове, тя до последно се преструва как не може да разбере защо толкова я мразят и си подхвърлят телефонната слушалка като горещ картоф всеки път когато им звънне. Естествено трябва да се лъже с елегантния финес на Чарли, не с крайно издаващото заекване и засилена артикулация на Алън. Освен това, дори ако те притиснат в ъгъла, винаги можеш да опиташ да се измъкнеш с някоя нелепа история – колкото по-голяма е лъжата, толкова повече хора ще се вържат на нея. Разбира се, в ситкомите, както и в живота никога няма хепиенд, а краката на лъжата винаги излизат къси. Това не значи, че трябва да правиш правилното нещо – ако някога си на кръстопът и здравият разум ти нашепва едно, ти трябва да направиш точно обратното. При това без да се замислиш и за секунда.
  • Не бива да се мисли много-много – Обяснението е просто – Алън мисли, Чарли не. Въпреки че често изпада в неудобни ситуации със съпрузи, роднини и други жени, това не спира Чарли да живее безметежно. Алън от своя страна изпада в нервна криза само при мисълта да направи каквото и да е – той е способен да анализира до болка всичко и единственото, което му носи това, е страдание в живота и смях на екрана. Също така правилото на успеха е гениално формулирано от Чарли: „Винаги е по-добре да кажеш „Съжалявам”, отколкото да искаш разрешение.”
  • Миналото трябва да се забрави – Чарли има гениалната способност да прави формат на харда в главата си. Без значение дали са травмиращи случки с майка му или травми, които е нанесъл на брат си, той не помни нищо, от което не става героична история. Алън пък помни и непрекъснато натяква на хората. Ясно е кой от двата метода е по-ефективен. Иначе избирателната памет на Чарли е най-добре илюстрирана със сцената, в която той е на вечеря с една мацка и се опитва деликатно, по заобиколен път да стигне до името й. Накрая тя го разкрива, нацупва се и става, за да си тръгне, а Чарли се опитва да я спре с думите, че макар да не помни името й, помни страстните им нощи. Мацката е фрапирана – оказва се, че не са правили секс. Чарли свива рамене: „Не сме? Е, как очакваш да те запомня тогава?”

И все пак истинският живот не е сериал и някои неща не се случват точно така, както във филма. Затова преди да вземете помислете със своята глава, а не с тази на чичо Чарли.

Остави коментар