Баба никога не е била на диета и не е имала целулит

Баба никога не е била на диета и не е имала целулит

Още по темата

Чесънът и лютата чушка винаги бяха на масата, ако се хапваше нещо солено. Баба обичаше да си хапва и суров лук-кромид. Главата му разрязваше на две и така си го ръфаше. Празът през зимата също присъстваше често на трапезата й.

През студените месеци от годината правеше и нещо, което тя пак наричаше салата. В дълбока купа изсипваше суров доматен сос, ситно нарязан пресен праз и една супена лъжица олио. Елементарно за приготвяне, но нямате представа колко е вкусно!

Баба рядко консумираше прясно мляко, което веднага правеше на кисело, но пък с удоволствие пиеше айран и мътеница. От млечните продукти наблягаше да домашната извара, сирене и масло. Кашкавалът беше лукс, който рядко присъстваше на трапезата й.

Баба не беше вегетарианка, но стриктно спазваше всички пости. Месо хапваше рядко. За Великден дядо колеше агне, а за Коледа – прасето, от което освен всичко друго, се правеше и нещо средно между луканка и бански старец. И ако през останалата част от годината й се хапваше мръвка, тя си отрязваше парче от този сух местен деликатес.

С другите баби от махалата си имаха ритуал. Всяка сряда следобед ходеха на сладкарница, в която задължително си поръчваха по две тулумби и голяма наливна боза.

В събота следобед също се събираха в една от тях, черпейки се с турско кафе и домашно сладко. Това бяха двата дни в седмицата, в които баба ми консумираше нещо, в което има рафинирана захар.

Баба никога не стоеше дълго на едно място. Дори и през зимните месеци, когато нямаше работа в градината, тя все си намираше нещо, което да свърши навън, да е на чист въздух, да е в движение.

Съседът ни – дядо Сашо, който имаше много мързелива снаха и леко завиждаше на пъргавостта на баба ми, често й казваше: „Ей, водата спира, ти – не!“.

И нещо последно, но важно. Умът на баба не беше зает от мисли за гоненето на кариера, печеленето на пари, трупането на материални богатства.

Тя живееше от сутрин до вечер, от днес за утре, от ден за ден, сигурно затова винаги беше в добро разположение на духа.

И след като сте прочели всичко това, ще кажете: „Да, ама тя е живяла в друго време, хранела се е с друга храна, стресът е бил по-малко, а природата по-чиста“. И ще сте прави, но това не ни пречи да се стремим да живеем по-простичко и по-здравословно, така както го е правила моята любима баба, без да се вманиачаваме на тема „био/еко храни“.

Първа и втора част

Етикети:, ,

Остави коментар