Любопитни факти за морските обитатели

Любопитни факти за морските обитатели

Още по темата

  • Дали омарите и раците изпитват болка – от доста години борците за защита на правата на животните осъждат „варварския“ начин на приготвяне на омари и раци – директно потапяне живи във вряла вода или олио. Кулинарите обаче твърдят, че този метод е необходим за получаването на добрия вкус и, че членестоногите не изпитват болка. Скорошно проучване доказа, че защитниците на животните са били прави – ракообразните наистина изпитват болка. Робърт Елууд и неговият екип от Кралския университет в Белфаст са провели редица тестове, за да проверят тази теория. Третирали са скариди с оцетна киселина и са подлагали на електрошок морски раци. Всеки път са наблюдавали как реагира животното и дали спира да реагира след прилагане на анестетици. Всички опити показват, че ракообразните изпитват болка.
  • Миди се ядат през месеците, завършващи на „ри“ – може би сте чували съвета, че миди и стриди трябва да се ядат само през месеците, завършващи на „ри“. Мнозина не спазват това правило и си хапват миди целогодишно. Те смятат, че правилото е измислено от северноамериканските индианци за европейските колонизатори, тъй като през останалите месеци от годината мидите попиват токсични вещества от цъфтящите водорасли. Освен това лятото е периодът на активно размножаване на мидите и някои хора мислят, че вкусът им тогава е различен. В днешно време такъв проблем няма. Разпространяваните по магазините миди се отглеждат в специални ферми или се внасят от страни, където няма такива водорасли.
  • Змиорката и анафилактичния шок – рибата можете да си я замразите, да я приготвите прясна или дори да я изядете сурова. Но змиорката, макар и вкусна, задължително трябва да се приготви преди ядене. Дори и малко парченце сурова змиорка може да убие човек, тъй като кръвта й е силно токсична. Замразяването не решава проблема. Единственият начин да се унищожат вредните токсини е термичната обработка. За сметка на това кръвта от змиорка е ценен продукт за медицината. В началото на ХХ в. доктор Чарълз Ричет се заинтересувал от експеримента на Луи Пастьор, който лекувал болести, заразявайки организма с отслабен щам на причинителя им. Така тялото активирало защитните си механизми, произвеждало антитела и се лекувало само. Ричет решил, че същото може да се направи и с кръвта от змиорка. За да провери теорията си, той давал малки порции кръв на кучета, които после развили анафилактичен шок – силна алергична реакция с летален изход. Така била открита анафилаксията, за което Ричет получил Нобелова награда.

Остави коментар