Диети за крале и аристократи

Още по темата

Кой е измислил, че всички жени трябва да приличаме на адреналинките! Стройната фигура – блян и модел за подражание при древните гърци, губи своят статут в по-късните и лакоми времена. Но крале и императрици също са били принудени да пазят диети. Първите сведения са за края на Англия Вилхелм Завоевателя (1087 г.), който станал толкова дебел, че вече не можел да язди коня си. За да намали теглото си, той прибягнал до голямо количество алкохол и това е неговата течна диета.

До средновековието е трудно да се открият текстове, в които да се говори за налагане на ограничения в храната. Тъкмо обратното. Наднорменото тегло тогава е признак за благосъстояние. Пищните форми били причина за гордост, затова и дума не можело да става за отслабване. Малкото разумни хора го правели заради болест.

Първите диети от тази епоха са каприз и привилегия на аристократите. Само те можели да си позволят да ядат едни храни и да не се докосват до други. Именно във френския кралски двор за пръв път е разработен млечно-растителен режим. Лекари го предлагат на Луи XIV, който имал проблем с храносмилането и лош тен на лицето. Диетата на Луи XV пък се състояла от червено вино и от белтъци на яйца – до 15-20 броя на ден. Така кралят се готвел за тежки физически натоварвания – лов, фехтовка или танци.

Мария Медичи като млада имала великолепна фигура. Обилните трапези обаче оставили върху нея неумолим и досаден отпечатък. Преминавайки на плодове, кралицата се научила да се храни по-умерено.

Трапезата на руските придворни била отрупана с ястия и деликатеси. Като истински гастрономи те не признавали ограниченията. И все пак имало изключения. Княгиня Дашкова, най-просветената дама от Екатерининската епоха, по един път в седмицата си правела разтоварващ ден: вода и две чаши червено вино, мощен антиоксидант. Императрица Екатерина II не искала да се вслушва в съветите на лекарите, които й препоръчвали да намали теглото. Само когато се чувствала много зле, ограничавала червеното месо и тестото, за да мине на риба и плодове. Императрицата прекарвала на трапезата по 3-4 часа на ден.

Стройната фигура дошла на мода отново в средата на 18-и век, а прекалено пухкавите форми се смятали за признак на мързел и влошено здраве.

1830 г. Силвестър Греъм, презвитериански свещеник, убеден вегетарианец, предлага диета с използването на непресято, грубо смляно брашно заради високото му съдържание на целулоза.

1879 г. Фалберг изобретява захарина.

1955 г. Ражда се индустрията на заместителите на мазнини.

1961 г. Появява се първият гуру в областта на фитнеса и диетологията – Джек Лалан.

80-те години: Издават се над 100 нови книги, посветени на диети, които носят името на доктора, който ги препоръчва. И всички те до една обещават бързо отслабване.

1993г. Появяват се антицелулитните кремове, съдържащи известното противоастматично средство аминофилин.

Краят на 90-те години стават популярни хирургическите методи на борба с излишното тегло: зашиване на стомаха и отстраняване на част от червата.

Етикети:,
  • Категории:

Остави коментар