Спорно за безспорния ОК

Още по темата

„ОКей!” В този момент поне още 2 милиарда души го казва. Едва ли има по-универсален израз, но кой пръв го е произнесъл? Американците, разбира се, твърдят, че произходът на ОК е американски. Професорът по английски език от колумбийския университет Алън Рид доказал, че за пръв път думата ОК се появила в сатирична статия, свързана с лошия правопис и правоговор във в. „Boston Morning Post” през 1839 г., като акроним „Oll Korect” (вместо правилното all correct). Според друга версия през 1840 г. ОК е използвана като инициали на Old Kinderhook, псевдомим на Мартин ван Бурен, осмия президент на САЩ (1837-1841), основоположник на Демократическата партия. В предизборната му кампания негови привърженици пишели: „Гласувайте за ОК.” Има версия, свързана със солетите „Оrrin Kendal”, с които снабдявали войниците по време на Гражданската война в Америка. Други твърдят, че се изхожда от термина Open Key в телеграфния език.

Специалисти по американска история отбелязват, че ОК може би има по-древен произход. Възможно е той да принадлежи на американските индианци от племето чоктоу, които използват термина okeh като утвърдителен отговор на въпрос.

Европейските лингвисти твърдят, че това са началните букви на немското Oberst Kommandant (главнокомандващ) или фразата  Ohne Korrectu (без поправка). Французите го извеждат от началните букви на т. нар. ромово пристанище на Хаити – Aux Cayes. На гръцки Olla Kella също означава всичко е добре. Руснаците пък имат своя шега, като кирилизират символа и казват, че ОХ означава „очен хорошо”.

Каквато и да е историята на тази дума, то тя е най-популярната на планетата и е своеобразен международен паспорт, произнасян, когато искаш да успокоиш, да отговориш с „да” или просто да кажеш: „Всичко е ОК!”

Етикети:

1 коментар

Остави коментар