Ромът събужда мъртъвци

Още по темата

Историята на рома започва на Карибските острови по времето на Колумб и е тясно свързана със захарта. Колумб открива захарната тръстика не само за Европа, но и за света. Захарната тръстика, донесена от Канарските острови, процъфтява в топлия и влажен район на Карибско море. На Барбадос скоро забелязват, че от меласата е възможно да се дестилира във вкусна алкохолна напитка. Някъде през 1672 г. питието придобива името, с което е известно и до днес – ром. Във Франция наричат напитката rhum, а в Испания ron.

Ромът се превръща в неотменна част от моряшкия и пиратски живот, където границите са доста размити, защото често капери, корсари и пирати са назначавани на държавна служба. През 30-те години на 18-и век британският флот въвежда дневна дажба от около 300 мл ром на всеки моряк. Поради големия брой проблеми, свързани с препиване във флота, през 1740 г. адмирал Върнон, по прякор Old Grog, въвежда практиката да се разрежда ромът с вода, откъдето произлиза напитката грог. Дневната дажба на всеки моряк била 70 мл ром, разреден със 150 мл вода.

Интересен факт, свързан с рома, е, че за съхранението на тялото на адмирал Нелсън след битката при Трафалгар през 1805 г. моряците го поставят в бъчва с ром. Така напитката е наричана и „Кръвта на Нелсън”.

В началото на ХХ век ромът губи позициите си на популярна напитка и почти не се употребява в Америка и Европа. През втората половина на века, когато туризмът привлича все повече хора към Карибските острови, ромът преживява ренесанс. Постепенно нараства популярността и на коктейлите с ром. Навлиза употребата на отлежали ромове вместо уиски, коняк или други висококачествени напитки. Силните ромове от Гвиана и Ямайка могат да задоволят вкуса на всеки почитател на уиски, докато изтънчените от Мартиника и Гваделупа биха впечатлили дори ценителите на скъпи френски коняци.

Етикети:

Остави коментар