Езикът на цветята

Още по темата

Спомняте ли си за Люцкан – героя на Йовков,за когото учехме в гимназията?! Той владееше романтичният език на цветята. Нищо не ни пречи и ние да знаем, като подаряваме определено цвете, какво символизира то.

Цикламата е набедена, че изразява чувство на завист.

Нарцисът  е израз ту на деликатност и срамежливост, ту на студенина и егоизъм.

Момината сълза изповядва горещата любов на лиричен обожател, който се стеснява да говори за чувствата си.

Лалето говори, че от приятелството до любовта има само една крачка. Други пък му приписват израз на горещо желание за притежание.

Анемонията сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: „Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание.”

Незабравката обещаваща вярност, гергината (далията) – горда любов, непризнаваща компромиси. Виолетката е нежна и искрена обич, хризантемата се предпочита от мечтателни натури, които и в най-щастливото чувство откриват мъничко тъга. Герберът издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си. Фрезиите са вестители на романтична любов. Люлякът е лиричен пратеник. Орхидеите са неизменен спътник на лукса. Те издават не толкова въображение, колкото материални възможности. Непретенциозни цветя като кокичето и зюмбюлът са най-често искрен, сърдечен дар. Мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията, обичат екзотичната красота на лилиума. Традиционалистите купуват карамфили.
Въпреки „превода”, който ви поднесохме, не забравяйте – всеки влюбен сам създава собствен език за значението на цветята. Въпросът е да накараме цветето да заговори за нашите чувства.

Етикети:

Остави коментар