Брейкът тръгва от дискотеките на Южен Бронкс през 70-те

Още по темата

Брейк танцуването е форма на африкано-американски танц, който се появява от хип-хоп културата на Южен Бронкс, Ню Йорк, някъде през 1970 г. То се развива и извън диско сцената, когато DJ-те почват да пускат брейк парчета, а брейкарите почват да „попълват този мюзикъл“ с движения, като изтъкват разкъсването на ритмичната връзка. Тези крайно акробатични движения се развиват в нов жанр, смесица от африкано-американски танци, отразявайки влиянието на мекия хип-хоп, чарлстон, традиционни негърски танци, буйен джаз, както и бразилското бойно изкуство капоера и движения, взети от кунг-фу.

Брейк танцуването включва и т. нар. брейкинг, откъдето идва и името на самия стил. Така чернокожите наричали преобръщането, прехвърлянето и въртенето с главата и ръцете.

Когато стилът стига до Лос Анжелис, Калифорния, танцьорите добавят електро и пластика. Електро (или роботика) са движенията, имитиращи тези на робот, а пластиката – това са плавните, слети движения, който карат тялото да се извива, все едно е гумено.

В началото брейкарите били ненавиждани, хората ги пъдели от заведенията си. Само нощните или някои по-големи

клубове отваряли вратите си за брейка, но танцьорите не се задоволявали с това и в знак на протест играели по средата на някое натоварено нюйоркско кръстовище. Те просто излизали рано сутрин, занасяли си музиката посред пътното платно и купонът започвал. Но на бързащите за работа нюйоркчани не им било толкова весело, понякога опашките от причиненото от брейкарите задръстване стигало до 3 километра. Особено изнервящ за шофьорите бил елементът „фрийз” (замръзване). Случвало се брейк групите да се карат и за това на кое кръстовище ще „работят“ и тези спорове много често водели до кървави схватки.

Сред най-трудните стилове в брейка е „Power” (сила) – включва всички сложни завъртания по земя: хеликоптер, 1990, 2000, въртене на глава, въртене на ръце, поскоци на ръка, лакът и всевъзможни движения и скокове. Колкото са по-трудни и красиви, толкова по-високо са оценявани по състезанията.

Друг стил – „Smarf”, се състои в усуквания и промушвания, но малко хора го практикуват. Почти забравен е стилът „Lock’in“ – състои се в заключване на движенията в такт с музиката. Той е доста труден за овладяване.

Етикети:

Остави коментар