15 любопитни олимпийски момента

Още по темата

Олимпиадите са не само спорт. Те са история, но в тях има и нещо от класическия театър – драми, трагедии и комедии, кулминации и развръзки. Представяме ви петнайсет от най-паметните мигове в 112-годишната история на съвременните игри.

 

ЗАБЛУДЕНИЯТ МАРАТОНЕЦ (Лондон 1908)

 

Италианският сервитьор Дорандо Пиетри става един от най-прочутите маратонци на всички времена, като припада общо пет пъти на стадиона в последните метри от 42-километровата дистанция. Накрая двама стюарди го изправят и му посочват къде е финалната линия, за да я прекоси и да вдигне триумфално ръце. Заради тази помощ обаче Пиетри е дисквалифициран. По-късно британската кралица Александра го награждава със специална златна купа за проявения кураж. 

 

ДРИЙМ ТИЙМ (Барселона 1992)

 

Сбогом на „Важно е участието“ – МОК официално оттегля забраната на олимпиадата да участват професионални спортисти и баскетболният турнир е спечелен безапелационно от съставения от суперзвезди американски отбор. Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Чарлз Баркли и компания се забавляват и печелят като на шега всичките си мачове, без да вземат дори един таймаут за целия турнир.

 

БЕЙБ ДИДРИКСЪН (Лос Анджелис 1932)

 

Американката Милдрид „Бейб“ Дидриксън, смятана и до днес от мнозина за най-великата спортистка на всички времена, печели шест от осемте лекоатлетически дисциплини в олимпийските квалификации, подобрявайки три световни рекорда. На игрите обаче е допусната само до три старта, като печели два златни (копие, бягане с препятствия) и сребърен медал (висок скок). По-късно става състезателка по голф, спечелвайки много от най- престижните турнири.

 

ПРЕБИТ, НО ПРЪВ (Сеул 1988)

 

Цял свят онемя, когато американският шампион по скокове във вода Грег Луганис се подхлъзна и си удари с всичка сила главата в дъската на трамплина. Наложи се да му направят 10 шева, преди да продължи състезанието – и в крайна сметка да спечели златния медал. Седем години по-късно се разбра, че по онова време Луганис вече е бил болен от СПИН, но не е предупредил лекаря, който го ши.

 

ОТ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА ДО ПОДИУМА (Рим 1960)

 

Американката Уилма Рудолф печели олимпийските титли в спринтовете на 100 и 200 метра и в щафетата 4х100. Забележително постижение, като се има предвид, че е прекарала детски паралич и се е научила да ходи чак на 7-годишна възраст.

 

ВЕЧНАТА БИРГИТ (Атина 2004)

 

Почти четвърт век след дебюта си на олимпийски игри германката Биргит Фишер печели осмия си златен медал (на четириместен каяк). Някогашната звезда на ГДР е единствената спортистка, печелила отличия от шест различни олимпиади. Почти сигурно щяха да са седем, ако източният блок не бе бойкотирал игрите в Лос Анджелис през 1984.

 

ЗАЩО ПЪК ДА НЕ ПРОБВАМ (Лондон 1952)

 

Чехът Емил Затопек влиза в историята, като печели маратона и бяганията на 5 и 10 хиляди метра – постижение, което едва ли някога ще бъде изравнено. Куриозното е, че Затопек се решава да участва в маратона буквално час преди старта – и никога преди това не е бягал на тази дистанция.

 

 

 

ДА ПРЕСКОЧИШ ГРАНИЦИТЕ (Мексико 1968)

 

Американецът Боб Биймън (на снимката) едва се е класирал за финала в дългия скок, след като е направил фаул в първите си два опита в квалификациите. Във финала обаче тъмнокожият атлет прави вероятно най-паметния скок в историята – 8.90 метра, с над половин метър над дотогавашния световен рекорд. Измервателната уредба на стадиона не е предвидена за такова постижение и се налага дистанцията да се премери с рулетка. Рекордът на Биймън остава недостижим почти четвърт век.

 

 

 

ПИКЪТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА (Мюнхен 1972)

 

Американският мъжки отбор по баскетбол е непобедим в 63 поредни мача на олимпиади преди финала в Мюнхен срещу СССР. Три секунди преди края на мача американците водят с 50:49.  Руснаците не успяват да вкарат, времето изтича и победителите започват да празнуват. Бразилският съдия Ригето обаче за всеобщо изумление обявява, че руският треньор е поискал прекъсване, и нарежда трите секунди да се преиграят. Американците открадват топката и мачът повторно свършва в тяхна полза. Тогава обаче лично шефът на ФИБА слиза и нарежда трето преиграване заради… съмнения в работата на часовника. Този път Белов успява да отбележи кош и СССР печели с 51:50. Американците в знак на протест отказват да получат сребърните си медали (те и до днес си стоят непотърсени в олимпийския музей в Лозана).

 

ТЕРОРИСТИ (Мюнхен 1972)

 

Най-трагичната страница от олимпийската история – осем палестински терористи нахлуват в спалните на израелските спортисти, убиват двама и вземат деветима заложници. По-късно при престрелка с полицията на летището загиват и терористите, и пленените атлети.

 

СЕДМОРКАТА НА ШПИЦ (Мюнхен 1972)

 

Американецът Марк Шпиц предизвика доста повдигнати вежди, като обяви, че ще спечели шест златни медала от олимпиадата. Вместо това спечели седем, като подобри световните рекорди във всяка дисциплина, в която взе участие.

 

БОСОНОГИЯТ (Рим 1960)

 

Етиопецът Абебе Бикила, на практика неизвестен за широката публика преди олимпиадата, става първият африканец, спечелил златен олимпийски медал, като отказва конкурентите си в маратона. При това Бикила пробягва цялото разстояние бос, защото обувките му правели мазоли. Четири години по-късно Абебе отново печели златото, този път обут.

 

ПЕРФЕКТНАТА ДЕСЕТКА (Монреал 1976)

 

Максималната оценка „10“ е непозната в цялата история на олимпийските турнири по спортна гимнастика. Крехката 14-годишна румънка Надя Команечи обаче не само я получава за изпълнението си на смесена успоредка, но и после я дублира още шест пъти на останалите уреди и в многобоя. Повечето съдийски табла просто не са предвидени за двуцифрена оценка и записват постижението й като „1.00“.

 

ДА ОГОРЧИШ ХИТЛЕР (Берлин 1936)

 

Организираната от нацистка Германия олимпиада трябва да покаже на света превъзходството на арийската раса. Пред погледа на самия Адолф Хитлер обаче на стадиона в Берлин голямата звезда се оказва… тъмнокожият американец Джеси Оуенс, спечелил четири златни медала в леката атлетика. В интерес на истината обаче пренебрежението към Оуенс в Германия е нищо в сравнение с това в родината му. Някои големи вестници от южните щати не поместват и ред за триумфа му. На приема в негова чест в Ню Йорк е принуден да се качи с товарния асансьор, защото другият е само за бели. „Не съм обиден на Хитлер, а на американския президент, който не ми прати дори една телеграма“, казва по-късно Оуенс.

 

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА БЕН (Сеул 1988)

 

Веселият, жизнен Бен Джонсън бе покорил сърцата на зрителите още преди онова фантастично бягане на корейската олимпиада, в което счупи световния рекорд на 100 метра (9.79 сек) и се окичи със златото. Толкова по-голям бе шокът, когато два дни по-късно той даде положителна проба за стероиди и бе дисквалифициран. Това бе първият допинг скандал с истинска звезда – и краят на ерата на фалшива невинност в професионалния спорт.

 

Олимпиадите са не само спорт. Те са история, но в тях има и нещо от класическия театър – драми, трагедии и комедии, кулминации и развръзки. Представяме ви петнайсет от най-паметните мигове в 112-годишната история на съвременните игри.

ЗАБЛУДЕНИЯТ МАРАТОНЕЦ (Лондон 1908)

Италианският сервитьор Дорандо Пиетри става един от най-прочутите маратонци на всички времена, като припада общо пет пъти на стадиона в последните метри от 42-километровата дистанция. Накрая двама стюарди го изправят и му посочват къде е финалната линия, за да я прекоси и да вдигне триумфално ръце. Заради тази помощ обаче Пиетри е дисквалифициран. По-късно британската кралица Александра го награждава със специална златна купа за проявения кураж. 

ДРИЙМ ТИЙМ (Барселона 1992)

Сбогом на „Важно е участието“ – МОК официално оттегля забраната на олимпиадата да участват професионални спортисти и баскетболният турнир е спечелен безапелационно от съставения от суперзвезди американски отбор. Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Чарлз Баркли и компания се забавляват и печелят като на шега всичките си мачове, без да вземат дори един таймаут за целия турнир.

БЕЙБ ДИДРИКСЪН (Лос Анджелис 1932)

Американката Милдрид „Бейб“ Дидриксън, смятана и до днес от мнозина за най-великата спортистка на всички времена, печели шест от осемте лекоатлетически дисциплини в олимпийските квалификации, подобрявайки три световни рекорда. На игрите обаче е допусната само до три старта, като печели два златни (копие, бягане с препятствия) и сребърен медал (висок скок). По-късно става състезателка по голф, спечелвайки много от най- престижните турнири.

ПРЕБИТ, НО ПРЪВ (Сеул 1988)

Цял свят онемя, когато американският шампион по скокове във вода Грег Луганис се подхлъзна и си удари с всичка сила главата в дъската на трамплина. Наложи се да му направят 10 шева, преди да продължи състезанието – и в крайна сметка да спечели златния медал. Седем години по-късно се разбра, че по онова време Луганис вече е бил болен от СПИН, но не е предупредил лекаря, който го ши.

ОТ ИНВАЛИДНАТА КОЛИЧКА ДО ПОДИУМА (Рим 1960)

Американката Уилма Рудолф печели олимпийските титли в спринтовете на 100 и 200 метра и в щафетата 4х100. Забележително постижение, като се има предвид, че е прекарала детски паралич и се е научила да ходи чак на 7-годишна възраст.

ВЕЧНАТА БИРГИТ (Атина 2004)

Почти четвърт век след дебюта си на олимпийски игри германката Биргит Фишер печели осмия си златен медал (на четириместен каяк). Някогашната звезда на ГДР е единствената спортистка, печелила отличия от шест различни олимпиади. Почти сигурно щяха да са седем, ако източният блок не бе бойкотирал игрите в Лос Анджелис през 1984.

ЗАЩО ПЪК ДА НЕ ПРОБВАМ (Лондон 1952)

Чехът Емил Затопек влиза в историята, като печели маратона и бяганията на 5 и 10 хиляди метра – постижение, което едва ли някога ще бъде изравнено. Куриозното е, че Затопек се решава да участва в маратона буквално час преди старта – и никога преди това не е бягал на тази дистанция.

 

ДА ПРЕСКОЧИШ ГРАНИЦИТЕ (Мексико 1968)

Американецът Боб Биймън едва се е класирал за финала в дългия скок, след като е направил фаул в първите си два опита в квалификациите. Във финала обаче тъмнокожият атлет прави вероятно най-паметния скок в историята – 8.90 метра, с над половин метър над дотогавашния световен рекорд. Измервателната уредба на стадиона не е предвидена за такова постижение и се налага дистанцията да се премери с рулетка. Рекордът на Биймън остава недостижим почти четвърт век.

 

ПИКЪТ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА (Мюнхен 1972)

Американският мъжки отбор по баскетбол е непобедим в 63 поредни мача на олимпиади преди финала в Мюнхен срещу СССР. Три секунди преди края на мача американците водят с 50:49.  Руснаците не успяват да вкарат, времето изтича и победителите започват да празнуват. Бразилският съдия Ригето обаче за всеобщо изумление обявява, че руският треньор е поискал прекъсване, и нарежда трите секунди да се преиграят. Американците открадват топката и мачът повторно свършва в тяхна полза. Тогава обаче лично шефът на ФИБА слиза и нарежда трето преиграване заради… съмнения в работата на часовника. Този път Белов успява да отбележи кош и СССР печели с 51:50. Американците в знак на протест отказват да получат сребърните си медали (те и до днес си стоят непотърсени в олимпийския музей в Лозана).

ТЕРОРИСТИ (Мюнхен 1972)

Най-трагичната страница от олимпийската история – осем палестински терористи нахлуват в спалните на израелските спортисти, убиват двама и вземат деветима заложници. По-късно при престрелка с полицията на летището загиват и терористите, и пленените атлети.

СЕДМОРКАТА НА ШПИЦ (Мюнхен 1972)

Американецът Марк Шпиц предизвика доста повдигнати вежди, като обяви, че ще спечели шест златни медала от олимпиадата. Вместо това спечели седем, като подобри световните рекорди във всяка дисциплина, в която взе участие.

БОСОНОГИЯТ (Рим 1960)

Етиопецът Абебе Бикила, на практика неизвестен за широката публика преди олимпиадата, става първият африканец, спечелил златен олимпийски медал, като отказва конкурентите си в маратона. При това Бикила пробягва цялото разстояние бос, защото обувките му правели мазоли. Четири години по-късно Абебе отново печели златото, този път обут.

ПЕРФЕКТНАТА ДЕСЕТКА (Монреал 1976)

Максималната оценка „10“ е непозната в цялата история на олимпийските турнири по спортна гимнастика. Крехката 14-годишна румънка Надя Команечи обаче не само я получава за изпълнението си на смесена успоредка, но и после я дублира още шест пъти на останалите уреди и в многобоя. Повечето съдийски табла просто не са предвидени за двуцифрена оценка и записват постижението й като „1.00“.

ДА ОГОРЧИШ ХИТЛЕР (Берлин 1936)

Организираната от нацистка Германия олимпиада трябва да покаже на света превъзходството на арийската раса. Пред погледа на самия Адолф Хитлер обаче на стадиона в Берлин голямата звезда се оказва… тъмнокожият американец Джеси Оуенс, спечелил четири златни медала в леката атлетика. В интерес на истината обаче пренебрежението към Оуенс в Германия е нищо в сравнение с това в родината му. Някои големи вестници от южните щати не поместват и ред за триумфа му. На приема в негова чест в Ню Йорк е принуден да се качи с товарния асансьор, защото другият е само за бели. „Не съм обиден на Хитлер, а на американския президент, който не ми прати дори една телеграма“, казва по-късно Оуенс.

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА БЕН (Сеул 1988)

Веселият, жизнен Бен Джонсън бе покорил сърцата на зрителите още преди онова фантастично бягане на корейската олимпиада, в което счупи световния рекорд на 100 метра (9.79 сек) и се окичи със златото. Толкова по-голям бе шокът, когато два дни по-късно той даде положителна проба за стероиди и бе дисквалифициран. Това бе първият допинг скандал с истинска звезда – и краят на ерата на фалшива невинност в професионалния спорт.

 

Етикети:,

Остави коментар