Къде в България има индустриален туризъм

Още по темата

Индустриалният туризъм го по света, но го има и у нас. Вече четвърта година първата българска фабрика за стъкло предоставя възможност на туристите да наблюдават производството, да се включат в декорацията на изделията и дори да влязат в изстинала пещ за стъкло, разказва Данко Калчев, управител на ИНХОМ, компанията – наследник на първия стъкларски завод в България.

Най-предпочитани за практикуване на такъв вид туризъм са юни и септември. Годишно посещенията в завода са между седем и осем хиляди и спрямо миналата година се отчита ръст от 10-15%.

Основните посетители са от Русия, Украйна, Франция, Германия и скандинавките страни. От българските туристи да се насладят на стъкларство идват основно ученици.

Заради високите температури и необходимостта от специални умения посетителите нямат възможност сами да си направят стъклени изделия. Те обаче могат да се включат в декорирането на сувенирите от стъкло.

Хората искат да опитат от допълнителната обработка на стъклото – да рисуват върху стъклена форма или шишенца, и да си ги отнесат със себе си като спомен. На почитателите на стъкларското изкуство се предлага също и разходка в стъклена пещера, която представлява 10-тонна изстинала стъкларска пещ. „Стъклената река „извира“ след газовата криза през 2009 г., когато спират работа четири стъкларски пещи”, разказва управителят на най-старата ни стъкларска фабрика. „Единственото, което тогава ни остана, бе да ги съборим, а от елементите на тези пещи да направим символична стъклена река, в чиито води може да се разбере за сблъсъка между стъклото, светлината и водата”, спомня си Калчев.

Разходката в завода заедно с декорирането на три стъклени изделия трае между 45 минути и един час. Един тур струва от три до пет лева в зависимост от това дали е само наблюдение на процеса или е включена и работата със стъкларски материали.

Следващата година българската фабрика ще навърши 120 години. Много по-стари са италианските, чешките шведските фабрики, припомни Калчев. В тези заводи, за разлика от българския, туристи се допускат извън основното производство – в малки фабрички и ателиета.

Индустриалното наследство с принос до 10% от общите приходи в туризма. Ако България има целенасочена политика за привличане на туристи към неизползваемите индустриални обекти, и се обърне и към действащите предприятия, това би довело до значителни икономически приходи за местните общности и създаване на нови работни места.

 

Етикети:

Остави коментар