История на герба на София

Още по темата

Днес е празник на София. Какво знаем за герба й? Столицата ни се е сдобила с герб заради участието си във Всемирното изложение в Париж през 1900 г. Изложението е последното за XIX в. и се открива на 14 април в тържествена обстановка с президента на Френската република, министри, дипломати и други високопоставени гости. Продължава седем месеца, а целта му е 76 000 участници от 35 страни със свои експозиции да покажат научно-техническия и културния си прогрес и как ще посрещнат новия век. Всяка държава има свой национален павилион, който я представлява. България се подготвя още от 1897 г. за участие в изложението. Доброто представяне на страната ни, от скоро получила своята независимост, е било изключително важно за създаване на международни контакти и утвърждаване на процеса на индустриално, земеделско и културно развитие. През пролетта на 1897 г. българското правителство назначава комисия от десет души, на която възлага задачата „да определи какво трябва България да изложи, за да не се изложи”. По решение на организационния комитет на изложението всяка страна трябвало да предостави герба на своята столица, за да бъдат събрани и показани гербовете на всички страни участнички в Дома на инвалидите във френската столица. Това затруднило София, която до този момент нямала свой герб, но всички били на мнение, че създаването на такъв ще е от полза за подобаващото представяне на България със своята столица София пред света. Комисията по украсата на българския павилион в Париж възлага на своя член Иван Мърквичка (директор на Рисувалното училище – днес Национална художествена академия) да проучи съвместно с Вацлав Добруски (директор на Народния музей – днес Национален археологически музей) въпроса за създаване на герб на българската столица. Още в началото се дава идеята бъдещият „знак” на София да бъде избрана комбинация от „старите паметници” на града. В оформилата се комисия за решаване на вида на герба се включва и тогавашния кмет – Христо Попов, а самото художествено и цветово оформление се поверява на студента от Рисувалното училище Хараламби Тачев. За кратък период от време са композирани 12 скици, от които комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници. На 17 март 1900г. се провежда заседание на Софийското градско общинско управление, на което се представя и дискутира избраният проект за герб. Проектът е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд I.

Окончателно одобреният проект е следният: „…един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, отрогите (разклоненията) на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита ефижия (образ) във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен и ефижията бяла. Под тази ефижия на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. От горната дясна страна – изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в пембян (розов) цвят, а фонът златен. Под нея в син фон Аполонус Медикус – изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв (Български герб).” Хараламби Тачев разделя щита на четири, като определя горните две полета за картини, подсказващи името на града, а долните две за сюжети, характерни за София.

Етикети:

Остави коментар