Глътката въздух, наречена Любляна

Още по темата

Словенската столица Любляна (Ljubljana) е пощадена във всяко отношение. Не са я рушили нито османски нашественици, нито някакви други варвари. Социализмът също се е отнесъл почтително и днес градът е чист, стилен и приветлив.

 

Тук няма да видите помпозни сгради или някакви задължителни-за-гледане-забележителности. Не, тук времето си е ваше и спокойно можете да разгледате най-обикновените домове, да чуете напевния говор на хората и да вземете глътка въздух.

 

Ако има европейска столица, която наистина да е потънала в зеленина, това е Любляна. Няма и обичайните за големите градове тълпи и като че ли никой за никъде не бърза. Ако блъсканицата ви е изнервила до краен предел, Любляна е вашето място за релакс. Все пак тя се обитава едва от 300 000 жители.

 

 

 

 

 

 

Чистотата обаче едва ли се дължи само на сравнително малкия брой жители. Хората тук са доста възпитани и видимо си пазят града. Германският дух се усеща навсякъде. Няма хаотично строителство, нито пък целогодишни разкопавания по улиците.

 

 

 

През града минава река Любляница. Тя е спокойна, а край бреговете й има множество улични сергии.

 

 

Има кой да купува книги и картини – това е най-големият университетски град в страната.

Той добива изцяло младежки облик, когато дойде учебната година.

 

 

Старинният замък се извисява на хълма и примамва посетителите с легенди. Бароковите сгради стоят под неговите укрепления съвсем като в илюстрация на детски приказки.

На западния бряг на реката е новата част на града. Старият град и замъкът са на източния и бряг.

 

 

 

 

 

 

 

Много мостове украсяват Любляница, а най известен е Тройният мост (Tromostovje), проектиран от архитекта Йоже Плечник.

 

 

 

 

 

 

 

Там е и театърът, който е доста интересен  и като архитектура.
В стария град има само кафенета, магази и офиси и почти няма живеещи. По вторите етажи има доста изоставени жилища.

 

 

Почти всички словенци говорят английски свободно. Но и без преводач ще се разбете. Езикът им е доста близък до нашия. Ведри и спокойни, словенците не крият гордостта си от своята държава. Стандартът на живот е добър, защото се работи здраво. За разлика от нас те се разплащат вече в евро.

 

 

Целият град се обикаля за два часа. Няма какво да ви спре да видите и как пазаруват местните жители – супермаркетите са в центъра на града. Сувенирите, картините и книгите са толкова съблазнителни, че не може да не отнесете нещо за спомен.

На тръгване човек иска да е имал повече време, за да си почине тук. Красотата на спокойната Любляна остава. Остава и мъничко завист към жителите на това райско кътче насред Европа.

Евелина Гечева
Снимки: Авторката

Остави коментар