Най-екзотичните плодове на Азия

Още по темата

Сигурно си мислите, че познавате понепо име всички екзотични плодове. Ще ви изненадаме с азиатската екзотика. Добрата новина е, че повечето от споменатите плодове вече могат да се намерят и у нас. вижте какво представляват и не пропускайте да ги опитате.

Дуриан са род тропически плодове, разпространени основно в Югоизточна Азия. Плодовете им са големи и бодливи отвън, имат високо съдържание на минерали и хранителни вещества. Имат един недостатък и той е острата миризма. Поради този факт, плодовете са забранени за пренасяне в самолет, автобус и градски трнспорт в някои азиатски страни. Големината на плода може да достигне до 4 килограма, а височината на дървото до 40 метра. Листата на дървото са вечнозелени, а формата им варира от продълговата до кръгла, цветът на месестата част е от жълт до червен, в зависимост от вида на дървото. От трийсет вида, девет са идентифицирани като годни за консумация. Дуриан се определя като строго тропическо дърво и спира да расте, когато температурата падне под 22 С. Намира място и в кулинарията. Използва се за ароматизиране на някои видове сладки, биксвити и сладолед в Азия. Ориз, приготвен на пара, се сервира с кокосово мляко и зрели плодове от дуриан.

 

 Рамбутан расте в Тайланд, Виетнам, Малайзия и други места от Югоизточна Азия. Името му идва от индонезийската дума „рамбутан“, което означава „космат“. Това е така, защото плодът отвън е космат и червен, с малки зеленикави реснички. Това е един от най–известните плодове в Югоизточна Азия, отглежда се в градини с търговска цел. Най–големият производител на рамбутан е Тайланд. Обикновено се продава пресен, но може да се направи и на конфитюр или да се консервира. Расте добре на 22–30 С, чувствителен е към температура под 10 С.

 

 

Саподила е вечнозелено дърво, което по време на испанската колонизация е пренесено в Тайланд, Филипините, Малайзия, Индонезия. Достига височина от 30 метра. Но култивираните екземпляри не преминават повече от 15 метра. Листата са зелени и лъскави, цветовете са бели, а плодът е голям, има няколко семки и леко наподобява пъпеш. Вътрешността варира от бледожълто до земнокафяво. Текстурата е зърнеста, наподобява добре узряла круша. Плодът е изключително сладък. Дървото може да оцелее само на топло, разбира се.

 

 


Гуава е родом от Мексико, но подобно на саподилата, се пренася в тропиците и субтропиците в Африка, Южна и Югоизточна Азия и най–същественото й отглеждане сега е там. Плодовете на гуава обикновено са овални, кръгли и размерите им са около 4 до 12 сантиметра. Кожата е груба, а вкусът често е горчив. Вътрешността е мека и сладка. Гуава има аромат, подобен на лимоновата кора, но не толкова наситен. Вкусът на гуава може да е сладък като круша или леко тръпчив катоягода, в зависимост от вида и стадия на зреене. В Хавай например, гуава се яде със соев сос и оцет. Понякога се добавя щипка захар и черен пипер и плодчетата, нарязани на кубчета, се добавят в соса. В Мексико е популярна като напитка. У нас може да се срещне под формата на леко газирана вода с лек плодов вкус, комбинация от ягода и гуава.

 


Джакфрут – смята се, че този плод е изиграл важна роля в агрокултурата на индианците, а родината му е Югоизточна Азия. Джакфрут е известен с интересния си аромат. Вътрешността е влакнеста. Вкусът е близък до този на банана. Разбира се, има различни видове джакфрут. В Шри Ланка например, се използва в ястия с къри, като заместител на месо.

Етикети:,

1 коментар

  • Има какви ли не плодове,които дори не сме си и представяли. Както и невероятни места до които да пътуваш като планината Гунунг Мат Чинцанг ,която е известна със своите водопади Телага Туджух. Островните райони за живеене са изпъстрени с дървени къщички, обитавани от местното население. Към списъка съдържащ елементите на перфектната почивка, Лангкави ще добави своите горещи извори .Да не говорим за всичките тези екзочитни плодове които ще имаме шанса и късмета да опитаме.Благодаря за статията радвам се че ни пишете.

Остави коментар