Кога мъжете казват “обичам те”

Още по темата

* Петият ми рожден ден. Играехме си в махалата. Пешето каза, че ме обича… Като го питах защо, той каза, че все едно съм момче и удрям също така силно като него.. И се катеря много бързо – по оградите, по дърветата.. Но най-много ме обича, защото не плача и заедно правим пакости.. А и си направихме много хубава колиба… И аз обичам Пешето.

* На 9 съм. Ани каза, че Иван е казал на Боби, че ме обича. Ама ме обича, когато плача, затова постоянно ми дърпа плитките. Аз не го обичам. А госпожата само се смее…

* На 12 съм. Жоро също ме обича. Особено когато му подсказвам по история… А след като му помогнах по математика, каза, че друга като мен няма.. Винаги иска да сяда близо до мен. Днес ми запази място до себе си по литература. Всъщност винаги ми пази място. Наистина се грижи за мен, когато пиша в училище не дава на никого да ме закача. Май и аз го обичам.

* Колко е хубаво да си X клас! Всички момчета в класа ми казват, че ме обичат. Постоянно гледат да са близо до мен. Малко е досадно – само ми гледат гърдите.. Владо дойде и ми каза, че ме обича, но ще ме обича повече, ако му дам да ги пипне..

* Абитуриентка… Най-сетне! Стига толкова учене. Как ме боли главата от снощи. Сашо пак ме излъга, че ме обича. Само и само за да преспя с него. И този път се престорих, че му вярвам.

Ето ме и булка… Татко само вдигна рамене – щом се обичат, нека се вземат.. Ако знае, че Радо се жени за мен само защото всичките му приятели вече са семейни и не му дават мира! Даааа, бъдещият ми съпруг ме обича, защото се съгласих да съм му съпруга – добра партия съм, имам авоари в семейния бизнес, вила на Драгалевци и още една на Приморско. И му осигурих високо заплатена работа. Как да не ме обича човек?

* Бясна съм. Радо пак ми каза, че ме обича. С онзи гаден мазен тон. Как няма да ме обича. Колко пари натрупа покрай брака с мен. А и вилата на Приморско остава за него. Мразя бракоразводния си адвокат!

* Втори брак. Митко ме обича. Макар да не знам кого обича повече – мен или сина ни. Остава и да не ме обича след толкова мъка покрай раждането на рожбата ни. Още помня насълзените очи на Митко, когато малкият се роди и искреното “обичам те”, когато дойде да ни види в болницата.

* 2-годишнина от сватбата с Митко. Отново каза, че ме обича. Сега ме обича, защото току-що му казах, че няма нужда да наемаме бавачка за малкия. Аз ще остана у дома, за да го възпитавам, докато има нужда от това. Сега няма кой да следи мъжа ми какво ще прави със секретарката. Мисля, че и нея я обича. Но мен ме обича повече, защото ще ме вижда по-рядко. Той ме обича, а аз обичам малкия и съм готова на всичко за него.

* Ех, тоя Митко! Много ме обича. Особено когато го оставя да гледа мача на спокойствие. И когато не му мрънкам, като излиза “само по мъжки” с приятели. А като ми се прибере ухаещ на уиски, винаги идва да ми каже колко много ме обича. А аз обичам миризмата на портокали!

* “Ех, добре си поживяхме. Обичам те, мила!” Това бяха последните му думи… Как няма да ме обича, като съм единственият човек край смъртното му ложе. Роднините му се отказаха от него, когато се ожени за мен (не съм била за него), та като се разболя, не дойдоха да го видят. Та моичкия няма кой друг да обича освен мен!

* Боян ме обича. Само с 30 години по-възрастна съм от него, малко по-млад е от сина ми. Колко хубаво е да те обича млад мъж, особено ако те обича по няколко пъти на вечер. Обаче май малко трудно се възбужда. Важното е, че ме обича. Макар че май всъщност обича повече парите ми. Трябва някак си да му се отплатя за ласките.

* Човек и добре да живее, умира. Малко ми остава. Край мен е единственият човек, който наистина ме е обичал и ще ме обича истински. Синът ми. Нищо не може да се сравнява със синовната обич. Той никога не е обичал и няма да обича друга жена така както обича мен. Това е най-истинската, най-силната и най-откровената мъжка обич. И аз го обичам както не съм обичала друг досега. Помня , когато за първи път ми каза “обичам те”. Каза го с очи, когато го хранех като бебче. После го казваше винаги, когато получеше нещо от мен. Казваше го по празници, казваше го, когато имах нужда от любов, казваше го, когато имах проблеми с баща му, когато оценяваше жертвите, които съм направила за него. Казваше го винаги, когато трябва и когато не трябва. И най-хубавото: казваше го и без повод.

Етикети:

1 коментар

Остави коментар